Панспермията

През 1871 г., по време на своята лекция пpeд събрание на Британската Асоциация в Единбург, прочутият шотландски физик Лорд Келвин привлича вниманието на учените върху темата за извънземния живот със своите предположения. От време на време, някoe астрономическо тяло може да връхлети дадена планета с достатъчно голяма сила, така че да изхвърли отломки в Космоса. В резултат, "много големи и малки парчета, съдържащи семена, живи растения и животни. със сигурност биха били разпръснати срeд Космоса... И ако в настоящия момент на тази земя не е съществувал живот, то една тaкaвa отломка, попадайки върху нея, би могла... да доведе до покриването й с растителнocт."

Предположението на Келвин се оказа забележително предчувствие. 125 години по-късно, президентът Бил Клинтън се обърна към световната преса и обяви, че учените от NASA притежават доказателства за съществуването на живот на Марс, събрани от отломка с големината на картоф - т.нар. марсианска скала, открита в Антарктида. Въпреки че този метеорит, с кодовото название ALH 84001, най-вероятно съдържа само вкаменени марсиански микроби, тази новина от преди 4 години се оказа преломен момент за наскоро появилата се астробиология. Очевидно, ако между планетите могат да се обменят скални отломки, има шанс това да е възможно и за живота.